Глутенът е протеин, който се съдържа в житните култури – пшеница, ръж, ечемик, овес. Той има свойството да слепва и затова тестото или хляба, съдържащ глутен става пухкав и бухва. Сам по себе си глутена няма хранителни свойства, дори напротив, затруднява храносмилането защото трудно се разгражда от организма.
Проблемът с глутена нашумя през последните години, и една от причината за това е свръх консумацията му, т.к. той се съдържа във всички тестени изделия, паста, опаковани храни, добавя се и в готовите пюрета, сосове, лютеници, консерви и др. за да сгъстява храната. Друг проблем, е генно модифицирането на сортовете пшеница за да по-устойчиви, при което се увеличава процента глутен в тях. Например древните сортове спелта и лимец, които са с по-малко глутеново съдържание се приемат и усвояват по-добре.
Ако глутена не бъде разграден, и премине през червата, това води до имунна реакция и увреждане на чревната лигавица. Затова е добре се внимава с въвеждането на глутена при децата, захранването не трябва да започва с глутенови зърнени храни и когато се дават такива храни е добре, детето да е под защитата на майчината кърма. Храни, които не съдържат глутен са ориз, просо, киноа, амарант, елда, картофи.
Симптомите на непоносимост към глутена са гадене, диария, подуване на корема, газове, отоци, колики и болки в корема, оригвания, загуба на тегло. Могат да се появят веднага след хранене или до няколко часа или 2-3 дни след прием на дразнеща храна.
За предпочитане е на детето да се дават хляб и тестени изделия приготвени с квас, отколкото с мая, тъй като кваса подпомага разграждането на глутена. Това важи за децата, при които не е установена глутенова непоносимост или цьолиакия.
Чувствителността към глутена се установява с кръвен тест при наличието на антитела на имунната система – IgG. Ако се установи се препоръчва избягването на глутен-съдържащи храни. В повечето случаи тази чувствителност се израства с възрастта.
Ако организма дълго време е бил изложен на свръх консумация на глутен и е чувствителен към него, може да се развие цьолиакия. Това е автоимунно заболяване, при което имунната система напада чревната лигавица и тя атрофира. Това води до намалена абсорбция на полезните вещества от храната, на витамини и минерали. Важно е ако има такова заболяване да се елиминира напълно глутена от храната. Освен кръвните тестове се прави и изследване на червата, за да се установи със сигурност дали има атрофия.
Нарушеният имунитет при цьолиакията предразполага и към други свързани заболявания, при които има имунен отговор. Най-често при диабет тип 1 има и цьолиакия при децата, това се установява при 4,5 % от случаите.
Статията подготви: Мирослава Делчева, маг. фармацевт, холистичен здравен консултант, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България mira@miradelcheva.com, www.miradelcheva.com
