Да бъдеш дете се иска увереност, защото постоянно се сблъскваш с нови неща. Дали ще е тръгване на детска градина, ново училище, спорт за пръв път или ново умение.

Естествено всеки родител иска децата му да вярват, че могат да се справят и да подхождат смело към новите предизвикателства. Въпреки, че всяко дете е различно, родителите могат да развият самочувствие у децата.

Самоувереността идва от усещането за способност.

Децата развиват увереност, не защото родителите им казват, че са страхотни, а заради постиженията си независимо колко малки или големи са те. Важни са и думите на похвала. Но тези думи значат повече когато се отнасят за конкретни усилия на детето или нови способности.

Когато децата успяват в нещо, независимо дали да си мият зъбите или са се научили да карат колело, те усещат че са способни и това засилва самоувереността им.

Развиването на увереност започва от много рано, още когато бебето се научи на разлиства книгата и да ходи, то стига до идеята „Аз мога“. С всяко ново умение, увереността на детето нараства.

Родителите могат да помогнат като дават възможност на детето да опитва нови неща и да затвърждава уменията си, да прави грешки и да го насърчават да продължава да опитва. Показвайте интерес и вълнение когато детето прояви ново умение и го хвалете когато постигне целта си или показва старание.

Децата могат да усвоят базови умения като да си връзват обувките и да си оправят леглото с много възможности за пробване, добри указания и търпение от страна на родителите. Знаейки, че са успели в някои области, те по-лесно ще се справят с нови важни предизвикателства.

Наглеждането на децата за да са в безопасност е важно.

Но за да им помогнете да научат ново умение е важно да не се намесвате постоянно. Давайте възможност на децата да опитват нови неща, да грешат и да се учат от грешките си.

Например ако детето ви иска да се научи да прави сандвич, покажете как се прави, дайте му продуктите и го оставете да опита. Дали ще направи хаос и ще изцапа – най-вероятно да. Въпреки това го оставете само да се справи и не довършвайте вместо него сандвича, както и избягвайте критиките, които могат да го обезкуражат.

Ако се намесите и свършите задачата вместо детето, то ще си каже – явно не мога да правя сандвичи. Но ако проявите търпение и дадете нужното време да се научи, някой ден детето ви само ще си приготвя сандвича когато е гладно.

Окуражавайте децата когато се отказват, заради това че са обезсърчени.

Учете ги да са упорити при неуспех и да пробват отново. Когато опитват отново децата се учат, че пречките могат да бъдат преодолени.

Когато детето постигне нещо, похвалете го, но не само за крайния резултат, а и за упоритостта и че не се е отказало. Окуражавайте детето за следващи малки стъпки в това да е по-независимо. Например след като се научи да прави сандвич, следващата задача може да е да бърка тесто или да счупи яйце.

Използвайте детството да научите децата да се грижат за себе си, да са уверени и независими. Вместо зависими от родителите, да са подготвени за живота напред и да вървят смело и уверено.

Статията подготви: Мирослава Делчева, маг. фармацевт, холистичен здравен консултант, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, обучител по емоционално здраве mira@miradelcheva.com, www.miradelcheva.com